Със слънце пиша твоето име,
небето - лъчисто и толкова синьо,
а дъгата крещи "Вземи ме!"...

В мрежата дочух слух, че съм отлетял, че съм умрял и че съм се отказал да пиша. Това не е вярно. Това са инсинуации. Аз съм тук, но просто наблюдавам. Е, явно тия дни ще трябва да напиша някои и друг пост тези дни за да докажа, че съм жив.

Една китара,
струни без глас,
история стара,

И така те обичам…
Нищо, че други даряваш с усмивки,
а когато ме срещнеш,

Очите ти се смеят
и устните ти също
косите ти шептят

Виждам роза от стомана,
вглеждам се във слънчевия блясък,
колко ли ще ме боли дори при допир нежен,

Мога да го напиша на C:
#include
int main(void) {